Национална среща по проекта RUR’UP „Иновативно образование за устойчиво развитие в периферните селски райони“

Националната среща по проект RUR’UP се проведе в края на миналата седмица в „Софарма Бизнес Тауръс“. Тя даде възможност на участниците в международния проект да споделят натрупания опит и да обсъдят предизвикателствата и възможностите пред образованието и пред периферните селски райони.

Днешните ученици са работниците, предприемачите, творците и управляващите на 2040 г., затова проектът се фокусира върху създаването на активни, образовани и мотивирани хора в селските райони, които познават своите населени места, техните силни и слаби страни и имат сърцата и издръжливостта да работят за постигане на визията. Това е залегнало във Визията за бъдещето на селските райони към 2040 г. на Европейския съюз.

През последните две години партньорство от седем образователни институции и техните асоциирани партньори от България, Гърция, Ирландия, Румъния, Финландия, Франция и Хърватска, работят съвместно за разработването и прилагането на иновативни образователни програми за обучение, насочени към нуждите на периферните селски райони в Европа по проект RUR’UP.

Водещ партньор за България по проект RUR’UP е катедра „Икономика на природните ресурси“ към УНСС, а Сдружението за териториален и екологичен просперитет (СТЕП) е асоцииран партньор.

Доц. д-р Янка Казакова-Матева

„Периферните територии имат решаваща роля за жизнеността на селските райони в Европа. Тяхното устойчиво развитие поддържа и подобрява околната среда, селското наследство и биоразнообразието, като същевременно подобрява социално-икономическите условия и сближава общностите в селските райони“, изтъква доц. д-р Янка Казакова-Матева от катедра „Икономика на природните ресурси“, ръководител на проекта.

Г-жа Вяра Стефанова

„Земеделието с висока природна стойност и как това да залегне в образоването на учениците и студентите е основна цел на нашето проучване“, допълва г-жа Вяра Стефанова, Сдружение за териториален и екологичен просперитет (СТЕП).

Изследването отчита, че периферните селски райони обхващат 46 общини, които покриват 2.8% от територията на България, като през анализирания период се наблюдава „изтичане“ на младежи до 15 г. от селските райони и „концентриране“ към областните градове и най-вече към София. Закриването на училищата в селските райони и продължаващата тенденция за по-високо качество на образованието в 27-те най-големи града в България проправя пътя за по-нататъшно преместване и емиграция на семейства с деца в училищна възраст от селските към градските райони.

Чрез проведена през 2021 г. онлайн анкета са идентифицирани най-важните умения и компетенции, които младите специалисти би трябвало да притежават, от гледна точка на заинтересованите страни в периферните селски райони

Един от най-важните изводи е отчитането на необходимостта от разработването на програми за студенти, експерти и практици, което да е насочено към нуждите на земеделието с висока природна стойност (ВПС) и територията като цяло.

„Наблюдават се и изключително ниски образователни резултати в периферните селски райони, несравними в други селски райони, което застрашава капацитета за всяко развитие, което изисква квалифицирана и образована работна сила“, отбелязва доц. Казакова-Матева.

В рамките на проекта са изследвани и промените в типовете земеделска земя с висока природна стойност през 2007 г. и какво е състоянието им в момента. Отчетено е, че още тогава типовете земеделски земи с висока природна стойност са направени само на база кабинетно проучване и оттогава не е правено задълбочено типологично определяне на земеделските земи. Изследването сега отчита, че най-голямо намаление се наблюдава при пасищата и ливадите, най-често заради променен начин на земеползване – възвръщане в обработваеми земи. Отбелязва се липса на около 500 хил. хектара пасища и ливади поради изоставяне на животновъдната дейност.