Проф. д.ик.н. Бистра Боева: Справянето с климатичния риск – новото конкурентно предимство на корпоративното управление

Проф. д.ик.н. Бистра Боева

Вероятно си спомняте за земетресението и цунамито на Коледа 2004 г. около бреговете на Индонезия. Кадрите от пораженията на курортите в Бали, както и от други екзотични места в района приковаха вниманието на зрителите по целия свят.

Днес, 18 години по-късно, на остров Бали, в рамките на срещата на Г-20, се  дискутират промените в Принципите на Г-20/ОИСР за корпоративно управление, което е различно  от фирмения мениджмънт и е характерно преди всичко за борсово търгуваните компании. В България публичните дружества спазват правилата на ОИСР за корпоративно управление от 2007 г., а предприятията с държавно  участие  - от 2020 г.

Отговорите

По време на форума на ОИСР бяха представени резултатите от проучвания и анализи на тези принципи в контекста на дневния ред, наложен от климатичните промени и COVID 19. Търси се отговор на необходимостта от отчитане на новите тенденции на концентрация на собствеността и нарастващата роля на институционалните инвеститори, адекватни  управленски подходи по отношение на опазването на околна среда, условия  на труд и защита на човешките права, кризите и тяхното управление,  управлението на риска,  възнагражденията на корпоративните ръководства и не на последно място - на нарастващото значение на дигиталните технологии в корпоративното управление.

Резултатите от проведените проучвания и анализи са включени в два доклада на ОИСР - за ролята  на дигиталните технологии (2021) и за връзката климат - корпоративно управление (2022 г.), представен и обсъждан от деловата общественост през юни т.г.

Внимателният анализ на предлаганите промени и дискусиите по време на форума на ОИСР се базират  на проучвания. Така например  в  доклада  на тема „Климат и корпоративно управление“ се търси отговор на въпроса дали и доколко действията на бизнеса, ориентирани към климатичните промени, са интегрирани в Принципите за  корпоративно управление от 2015 г. Представени са добри практики за стратегии за избягване или адаптиране към климатичните промени, за трансформация към нисковъглеродни бизнес модели. 

Внимание заслужават данните за спечелени съдебни дела на заинтересовани  лица срещу проблемни компании по отношение на климата. Един от емблематичните примери е спечеленото дело срещу Shell (2021).

В качеството на аргументи в подкрепа на утвърждаване на новата рамка за  корпоративно управление са посочени и нарастващият дял на инвеститорите,  приемащи изискванията за устойчивост, преодоляването и приспособяването към климатичните промени, като решаващи при техни инвестиционни решения, при  придобиване на акции в конкретни компании, които са разпространена практика.  

По време на дискусиите, макар и бегло, бе коментирана и промяната в нагласите на новите поколения индивидуални инвеститори, ориентирани към  „зелени“ инвестиции. 

Стандартите

Ключово положение в проучването е доколко и на основата  на какви стандарти се разкрива нефинансова информация и доколко и как чрез тях се информират  деловата  общественост и заинтересованите лица и за климатичната политика на компанията. Направен е обзор на различни стандарти, включително на добре известния стандарт, разработен от работна група начело с „Блумбърг“, по инициатива на Борда за финансова стабилност, за разкриване на информация от страна на бизнеса по отношение на климатичните промени (2017). Към аргументите за промяна се посочени и познатите на българската делова общественост проектодиректива за разкриване на информация за корпоративна устойчивост, проектодиректива за дю дилиджънс на веригите на доставка и действащият регламент, изискващ  финансовите институции да разкриват информация, свързана с климата.

Внимание заслужават и политиката на регулаторите на капиталовите пазари, както и ролята на капиталовите пазари за финансиране на прехода към нисковъглеродна икономика. Споменати са инициативи на регулатори, в т.ч. на централни банки за политики към  климатичните промени.

Промените

По време на форума в рамките на срещата на Г-20 бяха очертани промени в Принципите и вероятният срок на тяхното утвърждаване. Предвижда се те да бъдат публикувани за обществено обсъждане през есента, а окончателното им утвърждаване да стане през 2023 г. 

Промените бяха дистутирани в различен аспект от представители на страни от Г-20 и ОИСР. На първо място това са промените, изискващи адекватна реакция от корпоративните ръководства по отношение на новия системен риск, произтичащ от климатичните промени. Това определя и включването в проекта за Принципи на нова глава „Устойчивост и възстановяване“.  В нея експлицитно се посочва, че рамката на корпоративното управление следва да създава условия за инвестиционни решения, съобразазени с изисквания за устойчивост и възстановяване.

Безспорно тези въпроси ще имат своето място и по отношение на останалите части на Принципите. Така например се предвижда ангажиране на акционерите  при вземане на решения, свързани с устойчивост и възстановяване. Акцентира се и върху разкриване на информация за климатичните промени - все още доброволно  изискване  на публичните дружества в ЕС.

Казано по друг начин, климатичната политика ще бъде хоризонтална и по отношение на всички принципи на корпоративно управление: защита на правата на акционерите, съобразяване с правата на заинтересовани лица, на корпоративни ръководства, включително и обвързване на техните възнаграждения с  климатично съобразени  инициативи.   

Предвижда се и нова глава „Дигитализация“.

Моделите

Посочените аргументи на ОИСР за смяна на модела на принципите на корпоративно управление са обобощение на постановки и факти, познати на   професионалната гилдия. Темата не е само опазване на околната среда, социалните условия и човешките права и управлението, а как корпоративното управление допринася за най-важните неща - какво бизнесът, държавата и заинтересованите лица правят за реализация на целите за неутрална въглеродна икономика, за противодействие и/или адаптиране към климатичните промени. 

За нашата делова общественост това означава бизнес модел, съдържащ решения за  справяне  с новия системен риск - климатичния. Еуфорията или приоретизирането да се разкрива само информация по модела „опазване на околната среда, условия на труд и управление“ се предполага, че ще отстъпи място на действия за справяне с този риск, без да се омаловажат усилията за пестене на вода, за борба срещу корупцията.

Мантрата „опазване на околната среда, прилични условия на труд, защита на човешките права и управление“ е по-скоро само компонент от новия бизнес модел и климатично ориентирано корпоративно управление CESG (climate, environment, social and governance).

Държавните предприятия       

Внимание заслужава фактът, че участниците във форума за корпоративно управление дискутираха темата за климатичните промени и по отношение на държавните предприятия. Дискусията бе особено полезна с дадените примери  от страната домакин. Успоредно с това бе изказана загриженост за все още недостатъчната ангажираност на тези предприятия с темата климатичен риск и противодействие, което се отнася и за българсикет държавни предприятия. 

Посланието

Форумът на ОИСР изпрати ясно послание до деловия свят – съвременното корпоративно управление и неговата смисленост ще следват правила за  справяне с климатичния риск. Бизнесът е този, който ще прецени доколко и как тези правила допринасят за утвърждаване на ново конкурентно предимство -  умела и навременна реакция по отношение на климатичните промени.