Тържествено бе открит музеят на УНСС

С тържествено освещаване бе открит музеят на УНСС.  Ритуалът бе извършен от Негово Преосвещенство Тивериополския епископ Тихон, патриаршески викарий и председател на храма „Св. Александър Невски“, в присъствието на проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС, проф. д-р Борислав Борисов, почетен ректор и почетен професор на университета, акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН, академичното ръководство на университета и гости за честването на 95-годишнината на УНСС.

Тържественият ритуал по освещаването на музея

Присъстваме на изключително събитие, посочи ректорът на университета проф. д.ик.н. Стати Статев. Той отбеляза, че създаването на музея е дългогодишно дело, което води началото си от двата предишни мандата на проф. д-р Борислав Борисов като ректор на УНСС. Възстановяването на историята на нашето висше училище е важна и необходима, защото няма бъдеще без минало, напомни проф. Статев.

Проф. Борислав Борисов (в средата), проф. Стати Статев (вляво) и акад. Стефан Воденичаров при откриването на музея

Университетът като духовен център и средище за формиране на начина на мислене, културата на поведение на младите хора, тяхното отношение към учителите и държавата, не може да бъде подвластен на различни, заемащи върхови позиции политически идеологии, изповядвани от една или друга политическа сила, обърна се към присъстващите почетният ректор проф. д-р Борислав Борисов. Историята на УНСС е преди всичко академична и се надявам, че точно тази истинска история е влязла в новия музей, каза той.

Присъстващи на тържественото събитие

Почетният ректор даде примери за „загубата“ и „манипулацията“ на историята. Златната книга на УНСС, на първите страници на която стоят подписите на цар Борис  ІІІ и неговата сестра Евдокия, изчезва, когато университетът се именува „Карл Маркс“. На нейно място за 40 години се отваря нова книга, която също изчезва при промените, а старата книга е трябвало да бъде откупена от неизвестно лице за 2000 лв. „Идва нова власт, с нова идеология, затваря се старата книга и се отваря нова. Но ние сме университет, а не политическа централа и трябва да уважаваме академичната си история, академичните ценности, традиции и дух, да имаме академична култура на паметта, и тя не трябва да е подвластна на политическата конюнктура”, категоричен бе проф. Борисов. “Какво говори за историческата култура на паметта на властимащите събарянето на паметника на десетилетния патрон на университета - Карл Маркс, през 1989 г. след упражнен силен политически натиск от тях върху академичното ни ръководство. Върху фундаменталната теория на Маркс наистина възниква идеология, преобразила света чрез нова политическа система, но Карл Маркс е преди всичко велик философ и икономист, когото вестник „Таймс“ обяви за мислител на хилядолетието, като по този начин ни даде пример за политическа безпристрастност на оценката и на култура на паметта”, посочи проф. Борисов и изрази убеденост, че новият музей е достойно дело за запазване на историята на УНСС.  

Проф. Статев, проф. Борисов и акад. Воденичаров разглеждат изложбата в присъствието на доц. д-р Лиляна Вълчева, председател на НБС „ВОН-КНСБ“, и Георги Чернев, председател на СТПК

В една от залите на новооткрития музей е експонирана изложбата „УНСС и БАН: Общите ни корени“, която след около месец ще бъде показана и в президиума на Българската академия на науките.  „Тази обща изложба наистина е уникална и много ценна“, посочи акад. Стефан Воденичаров и напомни, че хората от по-старото поколение трябва да направят така, че младите да знаят и помнят корените си.

В една от залите на музея

Акад. Воденичаров предложи изложбата да бъде представена в четиринадесетте академични центъра на БАН и в университетските центрове в страната. „Това, което е показано в нея, трябва да се види и разбере от повече хора“, обърна се той към ректора на УНСС, който прие предложението.

Присъстващите последваха Негово Преосвещенство Тивериополския епископ Тихон, който освети залите. Експозицията бе разгледана от първите си посетители.