Представиха резултатите от национално проучване на административния капацитет на държавната администрация за 2021-ва година

петък, 22 юли 2022 17:40

Индексът на административният капацитет на държавната администрация (ИАКДА) през 2021 г. е нараснал с 3,85 пункта спрямо 2020 година и е 109,21. Това стана ясно на представянето на резултатите от Национално проучване за индекса на административния капацитет на държавната администрация  за 2021 година, осъществено с финансовата помощ на Университета за национално и световно стопанство, Стопанската академия „Д. А. Ценов“ и Института по публична администрация.

Данните бяха представени от проф. Борислав Борисов, изследовател в Института по икономика и политики към УНСС. На събитието присъстваха зам.-министърът на образованието и науката проф. д.ф.н. Генка Петрова-Ташкова, ректорите на УНСС и Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ - Свищов проф. д-р Димитър Димитров и проф. д-р Марияна Божинова, зам.-ректорът на УНСС по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики проф. д-р Цветана Стоянова, Павел Иванов, изпълнителен директор на Института по публична администрация, представители на министерствата на образованието и земеделието, храните и горите, преподаватели, анализатори и други.

Ректорите на УНСС и Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ - Свищов проф. д-р Димитър Димитров и проф. д-р Марияна Божинова, зам.-ректорът на УНСС по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики проф. д-р Цветана Стоянова (от дясно наляво)

„Особено важно значение за мен има факта, че оценката за административния капацитет се извършва от експерти като преподавателите и учените от УНСС, Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов и Института по публична администрация“, отбеляза зам.-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова.

Представянето на резултатите от Национално проучване за ИАКДА за 2021 година беше открито от проф. д-р Цветана Стоянова. „Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие доброто управление се характеризира с прозрачност, отчетност, върховенство на закона, ефективност и справедливост“, каза тя. Проучването, чиито резултати сега ви представяме, се основава на обективни факти и оценки за отделните компоненти на административния капацитет, но то е ценно и с това, че представя един обобщен интегрален показател, какъвто е Индексът на административен капацитет на държавната администрация. Този индекс обхваща всички негови страни и отразява капацитета на държавната администрация на всички йерархични нива. Той дава представа за наличието на напредък или изоставане в неговото равнище през последните пет години у нас и възможност за сравнение с други държави, каквато е и нашата по-нататъшна амбициозна цел“, допълни проф. Стоянова.

„Това изследване ще бъде много полезно за широк кръг от институции и хора. Резултатите несъмнено могат да послужат за взимането на по нататъшни управленски решения. Надяваме се, че те ще бъдат използвани и в учебния процес. Най-силната ни надежда е, че изследването може да бъде използвано от хората, които управляват България, така че този индекс да се подобри“, отбеляза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.

„Това е пето изследване на административния капацитет. Правим го съвместно с УНСС, което пък доказва, че ежемесечно задълбочаваме сътрудничество между двата университета“, каза ректорът на Свищовската академия проф. д-р Марияна Божинова.

„Администрацията има да извърви още дълъг път по отношение на качество и на индекси. Много се радвам, че УНСС се включи в подкрепа на това изследване. Ние с проф. Борисов отдавна настояваме този тип изследвания да продължава“, сподели в онлайн включването си Павел Иванов, изпълнителен директор на Института по публична администрация.

Проф. Борислав Борисов, изследовател в Института по икономика и политики към УНСС, сподели по време на представянето на ИАКДА, че като цяло тенденцията е положителна. „Този индекс е един интегрален показател, който показва какъв е напредъка и респективно изоставането в капацитета на структурите на държавната администрация да предоставя добро управление. Той включва 24 компонента, изследвани са 91 централни и териториални администрации. За щастие този показател за 2021 г. показва ръст в сравнение с предходната 2020 г. През 2019 г. например имахме известно изоставане“, каза изследователят в Института по икономика и политики към УНСС. По думите му изследването е важно с това да могат администрациите от различните йерархични управленски нива да преценят в кои области имат напредък или изоставане, откъде може да се черпи положителен опит и кои трябва да догонват останалите.

По време на представянето на резултатите на ИАКДА стана ясно, че в администрацията на изпълнителната власт на България през 2021 г. средногодишно работят 98 305 души, без тези в министерствата на вътрешните работи и отбраната, при  97 595 души за 2020 г. Тоест има увеличение от 710 души. Според данните в МВР през 2021 г. са работили 28 000 човека, а в армията – 28 000. Броят на заетите у нас в държавната администрация е около 17% от всички заети лица, показва още изследването. За ЕС този процент варира между 15-17% от 2000 г. насам, като през 2016 г. е 16%. Сред държавите членки, за които има данни, броят на държавните служители намалява най-значително в Словакия, Обединеното кралство и Италия. Докато в Румъния, Унгария и Словения се увеличава. Според изследването в частния сектор у нас работят 1 720 796 човека, или 75,64% от наетите.

Хората дават висока оценка на държавната администрация за борбата и с Ковид, за предприетите спешни мерки за защита на личните данни, за финансовия контрол, за осигурения достъп до обществена информация и други. Най-ниско са оценени прилагането на принципите на устойчивото развитие, стилът на управление и ръководство, който се оценява по-скоро като авторитарен, отколкото като либерален, прилагането на публично-частни партньорства, отчитането на рисковете, свързани с изменението на климата и други.

Числеността на държавната администрация винаги е била обект на критики, че е ненужно раздута, каза още проф. Борислав Борисов. Самата администрация обаче смята, че броят на служителите е недостатъчен, допълни той. “Това дава повод на политици през последните три десетилетия периодично да отварят темата за необходимостта от съкращения. Последното такова изявление беше за 15% съкращение до края на 2022 г. По наше мнение не е правилно такива цели да се поставят априори. Нужен е задълбочен структурен и функционален анализ“, каза в заключение проф. Борисов.

Галерия снимки от Представиха резултатите от национално проучване на административния капацитет на ...