Дискусия за Зелената сделка се организира в нашия университет

Дискусия на тема „Аспекти на зелената трансформация: от кръговата икономика до устойчиво развитие на планинските райони“, организирана от катедра „МИО и бизнес“, Института за икономически изследвания на БАН (ИИИ на БАН), Съюза на икономистите в България и издателство „Изток-Запад“ се проведе в УНСС. Събитието събра ръководителите на катедра „МИО и бизнес“,  преподавателите от катедрата, проф. д.ик.н. Вержиния Желязкова и гл. ас. д-р Димитър Събев от ИИИ на БАН,  проф. д-р Татяна Хубенова-Делисивкова, председател на УС на Съюза на икономистите в България и Иван Попов, секретар на Съюза, изследователи на проблема и студенти.  

„Темата за прехода към зелена икономика, кръгова икономика, за планинските райони в зелената сделка е изключително актуална и не може да бъде монополизирана от университет, институт или съюз, тъй като е многоаспектна, с много проблеми и с много възможни решения. Съответно всеки може да допринесе със своите разработки и знания за изясняване на ефектите от зелената трансформация за обществото като цяло и за отделния индивид“, каза доц. д-р Васил Петков, ръководител на катедра „МИО и бизнес“, откривайки събитието.

Проф. д-р Татяна Хубенова, председател на УС на Съюза на икономистите в България, подчерта, че учените от катедрата, от ИИИ към БАН и от Съюза на икономистите отдавна имат разработки по темата. При подготовката на събитието тя е открила 3 тома –„Икономика на планинските райони в България“, публикувани в началото на 80-те години от БАН, които могат да подпомогнат изследванията на всички, които в момента се занимават с темата.

Проф. д.ик.н. Вержиния Желязкова от ИИИ на БАН, преподавател във ВУЗФ, директор на направление „Финанси и финансов мениджмънт“ към Лабораторията за научно-приложни изследвания към ВУЗФ, представи своята разработка „Преходът към зелена и кръгова икономика“. „Причините да се върви към кръгова икономика могат да се обобщят в две големи групи – търсене и използване на различни ресурси, ръст на цените на суровините и стремежът на всяка държава да намали зависимостта от вносните суровини като рециклира използваните, от една страна, а от друга – световният ред за устойчиво развитие“ обясни проф. Желязкова. Проблемът е огромното количество отпадъци, които замърсяват околната среда. В тази връзка на европейско ниво се вземат решения линейната икономика да премине към кръгова, да се засили рециклирането, да се засили използването на рециклирани материали, по-ефективно да се използват ресурсите във всички видове производства. За да постигне тези цели, ЕС създава регулации, например за достъп до финансиране от банките за бизнес проекти, които са екологични.

Гл. ас. д-р Димитър Събев от ИИИ на БАН, възпитаник на УНСС, продължи темата като представи своята книга „Планинските райони на България – икономика и население“, в която анализира новото по-голямо значение на планинските и полупланинските райони, които обхващат 2 млн. население, заемат от 30 до 60 процента от територията  на България и включват 125 общини. „Планинските райони са едно голямо богатство, което ние пренебрегваме. Те са нашето бъдеще“, каза д-р Събев. Според него най-високият дял на преработващата промишленост – 56%, е в планинските райони. Неговите проучвания показват, че през последните години около 100 000 души са се преместили в планинските райони. В края на презентацията си д-р Събев представи някои от принципите на устойчивата икономика в планинските общини: комплексен подход към безработицата и бедността, преработка на планинските ресурси на място, избягване на моноиндустриите, обогатяване на продукцията, по-подробна информация за планинските райони“.