Президентът Плевнелиев и ректорът проф. Статев участваха в конференция за икономическия растеж

Президентът Росен Плевнелиев и ректорът на УНСС проф. д.ик.н. Стати Статев откриха конференция на тема „Предпоставки и перспективи за устойчив икономически растеж в България и Европа”. Форумът, който се проведе в голямата конферентна зала на университета, бе организиран от висшето училище и Администрацията на президента. На него присъстваха икономически анализатори и експерти на Европейската комисия, УНСС, Икономическия институт при БАН, Центъра за либерални стратегии, Центъра за икономическо развитие, Института за пазарна икономика, Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност, „Индъстри Уоч”, Центъра за изследване на демокрацията и Института за икономическа политика.

Ректорът проф. Статев и президентът Плевнелиев.

За възстановяване на инвестициите на равнището на предкризисната 2008 г., дори при оптимистична прогноза за среден ръст от над 7%, ще са необходими поне още 5-6 години, посочи в изказването си на конференцията проф. д.ик. н. Стати Статев, който анализира икономическата ситуация в България, съпоставяйки равнището на цените, доходите, чуждестранните инвестиции, БВП. Неблагоприятна тенденция е намаляването на относителния дял на дохода от домашно стопанство (от близо 20% през 2003 г. само на 3% през 2009 г.), който е един от икономическите и социални буфери на населението по време на криза, посочи ректорът. Проф. Статев отбеляза също, че България е една от страните с най-нисък БВП в Европа, а стагнирането на икономиката идва при изключително ниско ниво на икономическо развитие и на реални доходи на хората, което може да се превърне в силен антирастежен фактор.

Каква е кризата, дали е преминала или продължава, зададе въпрос проф. Статев, според когото икономическата теория и практика все още нямат достоверно обяснение на настоящата криза, разгледана като комплексно явление, а не само като отделни нейни проявления. Ректорът определи като смущаващо търсенето на паралели между сегашната криза и великата депресия от 20-е години на XX в.  „Според мен настоящата криза много наподобява ситуацията на световната криза от 1973-1974 г.“, конкретизира той. „Основният проблем е да се „отпушат“ трансмисионните механизми между реалната икономика и финансовия сектор – и то основно между нея и търговските банки“, допълни ректорът. Той констатира, че за съжаление в света и Европа, а като следствие и в България, става точно обратното – непрекъснато се търсят начини за засилване на контрола върху финансовите институции, за тяхното ограничаване. Търговските банки предприемат „кръгова отбрана“ и заемат изчаквателна позиция, вдигайки всички възможни такси за обслужване и максимално затваряйки оборота в собствената си сфера.

Кризата протича като хроника на една предизвестена смърт, заключи проф. Статев. Като съществен фактор за преодоляване на кризата и реализиране на дългосрочен икономически растеж той открои повишаването на качеството на образованието, насърчаването на научните изследвания и на тяхното комерсиализиране.

Необходимо е понятието „растеж” да бъде изпълнено със съдържание, акцентира в своето изказване президентът Росен Плевнелиев. Той посочи, че не вярва в растежа, напомпан с бързи пари на кредитите и постигнат за сметка на нови дългове, които се плащат от следващото поколение, а вярва в устойчивия растеж, базиран на реформи за конкурентоспособност, производителност, добра бизнес среда и добро позициониране в глобалната верига на доставки. Вярвам, че да бъдеш финансово дисциплиниран е важно, но недостатъчно, за да растеш, отбеляза държавният глава и изрази убеждението си, че в основата на доброто развитие стои доброто планиране и добрите политики. „Разбира се, ние трябва да включим по възможно най-силен начин частния сектор, неправителствения сектор, академичната общност, защото устойчив растеж се постига само тогава, когато има пълна легитимност на приоритетите и много години последователни усилия в тях“, посочи той.

„Моята мечта е да имаме икономическо развитие в нашата страна, което, освен че е базирано на възхода на малките и средни предприятия, но и една част, да не кажа една голяма част от малките и средни предприятия, да бъдат иновативни, експортно ориентирани“, изрази вижданията си Росен Плевнелиев. В областта на образованието президентът открои необходимостта от изграждането на специалисти с практически умения и въвеждането на т.нар. учене през целия живот. Той говори за водещата ролята на университетите при формирането на предприемаческа култура у младите хора, за потенциала на висшите училища да демонстрират високо преподавателско ниво не само в национален, но и в  европейски мащаб. „Със сигурност са необходими повече бизнесмени в университетите, повече глобални преподаватели, посочи държавният глава.

България не трябва да търси „евтини пари”, каза д-р Ищван Шекели, директор в Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси" в Европейската комисия. Оптималното използване на човешките ресурси, привличането на чуждестранни инвеститори, намаляването на разходите за бизнес и създаването на системи за трансфер на знания са конкретните условия за успешно развитие. Шекели посочи, че страната ни е фискално дисциплинирана и е успяла да стабилизира макроикономическите си показатели.

Д-р Ищван Шекели.

Три основни фактора за европейски просперитет открои Маргаритис Схинас, зам.-председател на „Съвета по европейски политики“ към председателя на ЕК Жозе-Мануел Барозу – фискална консолидация, структурна реформа и насочени инвестиции. Тези елементи трябва да бъдат включени в единен инструментариум, подчерта той. Сред ключовите реформи Схинас посочи образованието и изследователската дейност. "Хората казват: Защо Брюксел не ни дава растеж?", като че ли Брюскел има копче за растежа. Това няма как да стане. Растежът има много измерения и за да се осъществи трябва да се случат едновременно много неща", заключи докладчикът.

Маргаритис Схинас.

За необходимостта от нови мерки за индустриален растеж в краткосрочен план, говори д-р Константин Пашев, началник на отдел „Икономически анализи и оценка на въздействието“ в генерална дирекция „Предприятия и промишленост“ в ЕК. Възпитаникът на УНСС посочи, че пътят за възстановяване от кризата минава през повече инвестиции, по-конкурентен експорт, енергийна ефективност и подобряване на бизнес климата. Светът навлиза в нова индустриална революция и университетите имат водеща отговорност в това отношение, каза д-р Пашев.

Д-р Константин Пашев.

Мястото на България в Европа според класациите и статистиката открои проф. д. ик. н. Бистра Боева, катедра „МИО и бизнес“ в УНСС. Само 10% от малките и средни предприятия у нас имат ресурс за финансиране в нови технологии, прогноза за 2020 г. очертава недостиг от около 13% на висококвалифицирана работна ръка, посочи проф. Боева. Давайки предложения и виждания по „сценарий А“ за икономически растеж тя подчерта, че е необходим преход от социално отговорното към устойчивото фирмено управление, както и нови методи за отчитане дейността на фирмата, включително глобалната инициатива за публикуване на финансова информация. "Бих искала да потърсим по-ефективно обвързване на малкия и среден бизнес с големите компании по линията на веригата на добавената стойност. Изследванията показват, че производителността на труда расте при голямия бизнес", каза проф. Боева.

Проф. Бистра Боева.

Експертно аргументирани тези защитиха в изказванията си много от участниците в конференцията. Като изключително полезен определи форума в заключителното си изказване президентът Плевнелиев. Той посочи, че голямата задача сега е тези идеи да бъдат превърнати в резултати. Ректорът проф. Статев съобщи, че докладите и изказванията от конференцията ще бъдат публикувани в специално издание, а вероятно през есента отново ще бъде организиран подобен форум.

В голямата конферентна зала.

"Икономическото развитие е в основата на всяко друго развитие на нацията и държавата. Просперитетът и израстването на индивида и икономиката се базират на доброто образование, придобитите умения, конкурентоспособността и добрата среда за предприемачество и бизнес. Благодаря на УНСС за това, че произвеждат и мотивират кадрите на бъдещето за България. Тези, които ще работят за модерна, просперираща България.", написа президентът Плевнелиев в Златната книга на УНСС.

Президентът пише своето послание в Златната книга на университета.

 Дискусията бе предавана пряко в интернет.