Международна конференция „140 години от установяването на дипломатически отношения между Русия и България“

Международната конференция „140 години от установяването на дипломатически отношения между Русия и България“, организирана от УНСС и Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО), се проведе чрез видеовръзка. В нея участваха преподаватели от двете висши училища, посланикът на страната ни в Москва Н. Пр. Атанас Кръстин, възпитаник на нашия университет и на МГИМО, учени.

В зала „Научни съвети“

В приветствието си към форума проф. Анатолий Торкунов, ректор на МГИМО и академик на Руската академия на науките (РАН), отбеляза, че двустранните отношения са преминали през много трудности, но независимо от тях днес те се развиват в положителна насока и даде примери със сътрудничеството в образованието и науката, туризма и др. Проф. Торкунов направи преглед на отношенията от Руско-турската освободителна война до наши дни - не само дипломатическите, но и в областта на икономиката, енергетиката, културата и пр. Забележителни са отношенията между УНСС и МГИМО, посочи той.

Посланик Атанас Кръстин се спря на историята на българо-руските отношения и посочи, че сме длъжни правилно да анализираме историята, да я помним и да не подменяме фактите с митологеми. Той цитира президента Румен Радев, че „от България Русия е получила своята писменост. От нашите земи в Русия са пристигнали християнството и църковно-славянският език. След хилядолетия, през 1878 г., от Русия България получи своята свобода, за която отдадоха живота си хиляди руски войници. Ние, българите, никога няма да забравим това“. Посланикът съобщи, че по решение на българското външно министерство ще бъде създадена страница във Фейсбук, посветена на 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

140 години са сериозен период за двустранните дипломатически отношения, но не по-маловажни са човешките отношения, които традиционно са много добри, отбеляза докторът на историческите науки Константин Никифоров, директор на Института по славистика към РАН. Според него звената, които са работили на научното поле, са го правили на доброволен принцип. Българският език е интересен за нашите студенти, затова разчитаме на взаимодействието между УНСС и МГИМО, заяви той.

От името на ректора на нашия университет проф. д.ик.н. Стати Статев приветствие към форума отправи доц. д-р Миланка Славова, зам.-ректор по обучението в ОКС „бакалавър“ и продължаващо обучение. Българо-руските отношения винаги са били многолики. Много важно е да отбележим, че и България има своето място в развитието на Русия с това, че сме й дали писменост и религия. Младото поколение израсна с нихилизъм към Русия, затова е много важно обективно да бъдат оценени българо-руските отношения. Убедена съм, че тази международна конференция ще допринесе за разглеждането им в съвременните реалности, каза доц. Славова.

Доц. Миланка Славова (в средата)

В лекцията си „Състояние и перспективи пред търговско-икономическото сътрудничество между България и Русия“ посланик Атанас Кръстин отбеляза, че търговско-икономическите отношения трябва да се засилят, затова няколко български министерства са ангажирани с проблема. Много важно е да се задълбочават връзките в областта на хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, фармацевтиката, корабостроенето, трябва да се засили участието на България в изложения в Руската федерация и страната ни да стъпи на руския туристически пазар, беше категоричен посланикът.

Според Катя Жекова, аташе по въпросите на туризма в българското посолство в Москва, през последните години двустранният диалог се е засилил, а отношенията в сферата на туризма са стратегически. Страната ни се намира на границата между Изтока и Запада, България има исторически забележителности и красива природа, каза тя и допълни, че през 2017 г. руските туристи са били 500 хил., а година по-късно броят им се е удвоил.

В доклада си „Руският език в българо-руските отношения“ доц. д-р Антония Пенчева от катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ заяви, че интересът към руския език се е породил още през Възраждането, а по-късно влиза в учебните програми в българските училища. Дълго време той беше привилегирован, през 90-те години на миналия век интересът към него спадна, за да се засили отново в последните години. Руският език е на второ място след английския по изучаване у нас, отбеляза доц. Пенчева и акцентира върху начина, по който той се изучава в УНСС.

Проф. Динко Динков, директор на Центъра за балкански изследвания на нашия университет, обърна внимание на ролята на форуми като международната конференция за развитието на двустранните отношения в лекцията си „Българо-руските дипломатически отношения във вихъра на трансформация в международната система“. Той посочи катаклизмите, през които са минали отношенията, и изпитанията, пред които са изправени те в днешно време.

Проф. Динко Динков (вторият отдясно на ляво)

Проф. д-р Георги Генов, дългогодишен ръководител на катедра „Международни отношения“, говори за европейската безопасност. Преди 50 години започна надпревара във въоръжаването, после се забелязваше известно успокояване и днес отново сме изправени пред факта, че ядрената война не е невъзможна, каза проф. Генов в доклада си „Необходимост от преразглеждане и концептуализация на европейската безопасност“. Той обърна внимание на факта, че за разлика от миналия век сега няма мощно антивоенно движение.

Проф. Георги Генов (вляво)

Проф. Искра Баева от СУ „Св. Климент Охридски“ се спря на подема и паденията в отношенията между двете страни, като се обоснова с историческите причини за това и даде много примери от дългогодишните дипломатически отношения между България и Русия.

Проф. Искра Баева

Доц. Юлия Буланникова от катедра „История и политика на страните от Европа и Америка“ на МГИМО посочи в доклада си „Характер и динамика в отношенията Русия - България в контекста на европейската и евроатлантическата интеграция“, че Русия има дипломатически съображения по отношение разширяването на ЕС и НАТО. Тя каза, че напоследък двустранните отношения между България и Русия са получили положителен тласък, а отношенията между двата народа са напълно съхранени, независимо от политическата конюнктура.