Кръгла маса на тема „Европейският съюз, Западните Балкани, България“

понеделник, 13 ноември 2017 14:40

Центърът за балкански изследвания към университета, съвместно с Българската асоциация за международни отношения и Българското дипломатическо дружество организираха кръгла маса на тема „Европейският съюз, Западните Балкани, България“ (опит за генериране на активна и ефективна българска външна политика). Във форума участваха проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС, Лиляна Павлова, министър на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г., Кристиан Вигенин, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в 44-тото Народно събрание, проф. д-р Динко Динков, директор на Центъра за балкански изследвания, Младен Червеняков, извънреден и пълномощен посланик на Р България в Черна гора, посланик Чавдар Минчев, изпълнителен директор на НАМО, модератор на форума, посланик Георги Димитров, член на Централното ръководство на Съюза на тракийските дружества в България, дипломати, преподаватели, журналисти, студенти.

Кристиан Вигенин, Чавдар Минчев, Лиляна Павлова, проф. Стати Статев, проф. Динко Динков, Младен Червеняков, Георги Димитров (отляво надясно) 

 

Преди близо един век - на 10 октомври 1920 г., при откриването на Балканския близкоизточен институт, както се нарича в началото Свободният университет за политически и стопански науки – предшественика на УНСС, неговият основател и първи ректор проф. Стефан Бобчев определя като „важна особеност“ на новото висше училище установяването на „академична връзка и взаимно опознаване и изучаване на балканските страни“, посочи в приветствието си ректорът проф. Статев. Той изтъкна, че вече почти 100 години УНСС развива и обогатява тази "важна особеност".

В голямата конферентна зала

 

С удовлетворение приех поканата на Центъра за балкански изследвания да участвам в кръглата маса, защото бях причастен към създаването му, воден от убеждението, че неговото функциониране е в духа на традициите на нашия университет да бъде водещ център в изследванията на балканската проблематика и в подготовката на кадри за потребностите на държавата, бизнеса и обществените организации, свързани с развитието на процесите в Югоизточна Европа, посочи проф. Статев. Той изрази удовлетворение от факта, че за тема на кръглата маса е изведен значим и злободневен въпрос в контекста на търсенето на перспективите пред Европейския съюз и въжделенията на народите от Западните Балкани за присъединяване към него.

Проф. Статев (вляво) и проф. Динков 

 

Поемайки председателството на Европейския съюз и по-конкретно на Съвета на Европейския съюз, България ще има значима роля в търсенето на решения на тези задачи, заяви ректорът. Проф. Статев отбеляза, че темата на дискусията е в унисон с обявените вече приоритети на Българското председателство и УНСС ще е на нивото на потребностите на времето.

.

Участници в кръглата маса

 

Това е моят университет и се гордея, че съм го завършила, каза Лиляна Павлова, възпитаник на УНСС. Тя оцени форума като особено актуален, като отбеляза че е много важно какво ще бъде свършено през 2018 г., в последната активна година на сегашния Европарламент преди изборите през май 2019 г. Павлова мотивира решението на правителството да постави във фокуса на вниманието на ЕС темата за Западните Балкани. Искаме Българското председателство да бъде балканско, защото кой друг, ако не ние познаваме толкова добре Балканите и можем да подкрепим развитието и интеграцията на този регион, посочи тя.

Министър Павлова и ректорът проф. Статев

 

Министърът градира приоритетите на Българското председателство, като се спря на европейската перспектива, сигурността, стабилността и проблемите с миграцията, добрата свързаност в рамките на Европа. Павлова посочи, че следващият бюджет на ЕС ще е на „голям минус“ след излизането на Великобритания от Съюза. Затова и бъдещата финансова рамка, която касае и Западните Балкани, ще бъде един от приоритетите на председателството ни. Тя уточни, че в това влизат кохезионната политика, стопанската политика, отбранителният съюз и др., които изискват голям финансов ресурс. За нас ще е важно да отстоим възможността кохезионната политика да продължи и да намерим правилното място на фондовете за сигурност и миграция, заяви министърът.

 

По време на дебатите

 

В изказването си Кристиан Вигенин, също възпитаник на УНСС, се спря на възможностите България да формулира по-активна политика за Западните Балкани. В предишните години бе по-лесно да бъдем консуматори, а не генаратори на европейска политика, посочи той. Нека да видим глобалната картина и в нея да разположим нашия интерес и виждания. По думите на депутата е необходимо правителството да бъде стимулирано да анализира повече детайли за подобрявяне на координацията, ефективността на отношенията, големите енергийни и транспортни проекти, икономическите отношения, развитието на културните връзки. Вигенин  говори за присъствието на България в региона, пречупването на  европейските приоритети  през призмата на Западните Балкани, насърчаването на трансграничните проекти и др. Призизвикателство пред нашата страна ще е самата тя да се придвижи по-ефикасно и бързо към ядрото на ЕС, посочи Вигенин.

 

Кристиан Вигенин (вляво)

 

С метафората за трите матрьошки Младен Червеняков открои необходимостта от вертикалните и хоризонталните промени в ЕС, извеждането на основните принципи за солидарност и справедливост в общността, нарастващото неравенство и недостига на демокрация. Основното предизвикателство за Балканите е в преодоляването на историческата обремененост, икономическата изостаналост, неравностойното положение на държавите в региона, криволичещия път на процеса на присъединяване към ЕС, посочи той.

 

Проф. Динко Динков и Младен Червеняков (вдясно)

 

Проф. Динко Динков обърна внимание върху основни проблеми, свързани с Българското председателство на Съвета на ЕС. Той посочи, че Евросъюзът е в дълбока криза и механизмът за взимане на решения е напълно парализиран, спря се на необходимостта от сериозна подготовка на българските министри за председателството, за което УНСС би имал най-голям капацитет за съдействие. Балканските народи още живеят в различно историческо време в сравнение с други части на Европа, посочи проф. Динков и открои като най-голям проблем  балканския национализъм.  

 

Галерия снимки от Кръгла маса на тема „Европейският съюз, Западните Балкани, България“ ...